4.05.2024 г., 9:12

Живот на заем 24

484 0 0

 

        Ж И В О Т Н А З А Е М 24

 

Тъмната Енергия е Всичко!

Тя е Живот и Господ!

Уловимият наш хоризонт е прашинка

в тази изкълчена във всички посоки Космическа Плоскост.

 

Говоря от името на Шибил,

който е пребивавал във всичките й нива

и познава нейния интериор,екстериор,стил,

а изкривените й пространства са орис на неговата съдба.

 

Погледът му е всеобхватен и магнетичен,

никой и нищо не може,да му избяга,

в едно само намигване ти разкрива

сложността на Безкрайната Космическа Тяга.

 

Стилиян много ми е разказвал за него,

но съвсем друга е емоцията от живата връзка, 

от гласът му дълбок изчезва нарцисизма на сервилното Его

и сублимира нахаканата му дързост.

 

Да не говорим за влиянието му върху жените,

те онемяват от Божествените му дадености,

шашнати в неистови пози застиват,

готови да му слугуват до край,със отдаденост.

 

Той е магьосник от Космично Ниво,

но има правило,което стриктно винаги спазва!

"Насила никога не трябва,да се върши добро,

не съществува добро,което да не е наказано."

 

Дай на обществото и на човека,

колкото са способни те,да поемат,

иначе се получава точно както във парламента,

Тъпотията и Глупостта не могат,да решават Проблеми.

 

Не може обаче целият парламент,да е перверзен,

с изкълчено виждане за основни реалности,

виждам как през кулоарите се вече прецежда

Светлина,от Сърцето вечно-пламтящо на Данко...!...!...!...!...

 

25.04.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...