28 сент. 2010 г., 23:50

Живот от думи

1.9K 0 14

Аз вече ще живея на инат.

И с всеки ден неспирно ще воювам.

Ще предизвиквам този смръщен  свят.

Насила обич няма да купувам.

 

Ще се заслушвам в бързата река,

която във морето се прелива.

Ще стисна най-самотната ръка -

да я направя малко по-щастлива...

 

Звезда от небосвода ще откъсна

и ще я дам на скитник във беда.

А щом надеждата във мен възкръсне,

ще я разпръсна щедро по света.

 

Ще стана най-добрият ви приятел.

Каквото имам, ще ви подаря.

 

Сега обаче, тръгвайте нататък.

Сега ме оставете най-сама -

да се сбогувам с късната си обич

и да я скътам в старите албуми...

 

Аз вече мога, вече всичко мога!

Живота си побрах в гнездо от думи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....