28 сент. 2010 г., 23:50

Живот от думи

1.9K 0 14

Аз вече ще живея на инат.

И с всеки ден неспирно ще воювам.

Ще предизвиквам този смръщен  свят.

Насила обич няма да купувам.

 

Ще се заслушвам в бързата река,

която във морето се прелива.

Ще стисна най-самотната ръка -

да я направя малко по-щастлива...

 

Звезда от небосвода ще откъсна

и ще я дам на скитник във беда.

А щом надеждата във мен възкръсне,

ще я разпръсна щедро по света.

 

Ще стана най-добрият ви приятел.

Каквото имам, ще ви подаря.

 

Сега обаче, тръгвайте нататък.

Сега ме оставете най-сама -

да се сбогувам с късната си обич

и да я скътам в старите албуми...

 

Аз вече мога, вече всичко мога!

Живота си побрах в гнездо от думи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...