Sep 28, 2010, 11:50 PM

Живот от думи

  Poetry » Other
1.9K 0 14

Аз вече ще живея на инат.

И с всеки ден неспирно ще воювам.

Ще предизвиквам този смръщен  свят.

Насила обич няма да купувам.

 

Ще се заслушвам в бързата река,

която във морето се прелива.

Ще стисна най-самотната ръка -

да я направя малко по-щастлива...

 

Звезда от небосвода ще откъсна

и ще я дам на скитник във беда.

А щом надеждата във мен възкръсне,

ще я разпръсна щедро по света.

 

Ще стана най-добрият ви приятел.

Каквото имам, ще ви подаря.

 

Сега обаче, тръгвайте нататък.

Сега ме оставете най-сама -

да се сбогувам с късната си обич

и да я скътам в старите албуми...

 

Аз вече мога, вече всичко мога!

Живота си побрах в гнездо от думи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...