28.09.2010 г., 23:50

Живот от думи

1.9K 0 14

Аз вече ще живея на инат.

И с всеки ден неспирно ще воювам.

Ще предизвиквам този смръщен  свят.

Насила обич няма да купувам.

 

Ще се заслушвам в бързата река,

която във морето се прелива.

Ще стисна най-самотната ръка -

да я направя малко по-щастлива...

 

Звезда от небосвода ще откъсна

и ще я дам на скитник във беда.

А щом надеждата във мен възкръсне,

ще я разпръсна щедро по света.

 

Ще стана най-добрият ви приятел.

Каквото имам, ще ви подаря.

 

Сега обаче, тръгвайте нататък.

Сега ме оставете най-сама -

да се сбогувам с късната си обич

и да я скътам в старите албуми...

 

Аз вече мога, вече всичко мога!

Живота си побрах в гнездо от думи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...