yankova41 (Йонка Янкова)
581 1789
18 нояб. 2015 г., 07:35

Живот в умора 

  Поэзия » Любовная
358 0 3

                                                                    Живот в умора

 

 

 

Душата ми е уморена и болка свива се в мен.

Защо не тръгнах с любов дарена

в тиха лунна нощ след тъжен ден.

                   Душата ми е уморена

                   от прошки и раздели

                   на една любов невярна, изхабена.

                   Душата ми е уморена

                   да жадува и копнее.

                    Душата ми ранена,

                    защото тежко ме рани

и човешката ти мисъл не прозряла ме гори.

Боли от празните надежди и вечните лъжи.

Душата ми пленена от тихо детство,

от безоблачния детски смях,

от вярата промъкнала се през нощта,

от грях и изповеди на един живот,

който чезне в дните ми.

 

Душата ми остава нежност на дете.

© Йонка Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??