yankova41 (Йонка Янкова)
587 1833
18.11.2015 г., 7:35 ч.

Живот в умора 

  Поезия » Любовна
295 0 3

                                                                    Живот в умора

 

 

 

Душата ми е уморена и болка свива се в мен.

Защо не тръгнах с любов дарена

в тиха лунна нощ след тъжен ден.

                   Душата ми е уморена

                   от прошки и раздели

                   на една любов невярна, изхабена.

                   Душата ми е уморена

                   да жадува и копнее.

                    Душата ми ранена,

                    защото тежко ме рани

и човешката ти мисъл не прозряла ме гори.

Боли от празните надежди и вечните лъжи.

Душата ми пленена от тихо детство,

от безоблачния детски смях,

от вярата промъкнала се през нощта,

от грях и изповеди на един живот,

който чезне в дните ми.

 

Душата ми остава нежност на дете.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??