5 сент. 2015 г., 19:58

Живота

507 0 3

Отвори широко вратата,

отвори и прозореца ти.

Позволи на времето тихо

до теб, па макар и за малко

да постои.

Позволи на сърцето да види!

Живота прекрасен, чудото

нежно на нашия свят.

 

Нека очите да плачат

от греховно истинска

страст.

Ръцете с нежност да ваят

любовния танц.

Нежност раздавай,

усмивки дарявай и знай

че всеки търси любов.

 

Отвори си широко душата.

Тя има нужда да види света...

Да вдиша с гърди свободата!

И с вик от екстаз да пророни

сълзи.

Отвори, отвори си широко

вратата.

Защото знай...,

живота пред прага те чака.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви момичета за вашите коментари !
    Йоана сърдечни поздрави и на теб до нови !!!

    Васе мисля че всеки има собствен прозорец и никой не може дори на сила да му го затваря!Този прозорец е душата на индевида на личноста па макар и истрадала заковала с мъка и тъга своят прозорец може с лекота да разбие оковите тъжни!По ведро усмихни се и живота ще ти се усмихне!До нови!!!
  • Животът е прекрасен миг, но за някои е вечно затворен прозорец!Поздрав!
  • Сърдечни поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...