2 мар. 2008 г., 17:31

Живота ми без теб

957 0 1
Помниш ли как започна всичко?
Помниш ли какви глупаци бяхме?
Нощем как почти не спяхме.
Гледахме небесните звезди и живеехме в мечти.
Но всичко се промени.
Защо живота с нас се подигра?
Защо тогава тръгна, защо умря?
Липсваш ми ужасно много.
Замина, а дори не каза сбогом.
Сега теб те няма и в душата ми зее яма.
Мисля само за теб и за последния ни ден.
Сърцето ми е все още твое, не мога без теб, обич моя!
Толкова съм сама, без теб сега всяка минута е като век.
Правя опити да дойда при теб, но не идва при мен смърта.
Побърквам се така, единственото ми спасениe от този Ад е смърта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Щерката на Один Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...