2 mar 2008, 17:31

Живота ми без теб

959 0 1
Помниш ли как започна всичко?
Помниш ли какви глупаци бяхме?
Нощем как почти не спяхме.
Гледахме небесните звезди и живеехме в мечти.
Но всичко се промени.
Защо живота с нас се подигра?
Защо тогава тръгна, защо умря?
Липсваш ми ужасно много.
Замина, а дори не каза сбогом.
Сега теб те няма и в душата ми зее яма.
Мисля само за теб и за последния ни ден.
Сърцето ми е все още твое, не мога без теб, обич моя!
Толкова съм сама, без теб сега всяка минута е като век.
Правя опити да дойда при теб, но не идва при мен смърта.
Побърквам се така, единственото ми спасениe от този Ад е смърта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Щерката на Один Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....