Помниш ли как започна всичко?
Помниш ли какви глупаци бяхме?
Нощем как почти не спяхме.
Гледахме небесните звезди и живеехме в мечти.
Но всичко се промени.
Защо живота с нас се подигра?
Защо тогава тръгна, защо умря?
Липсваш ми ужасно много.
Замина, а дори не каза сбогом.
Сега теб те няма и в душата ми зее яма.
Мисля само за теб и за последния ни ден.
Сърцето ми е все още твое, не мога без теб, обич моя!
Толкова съм сама, без теб сега всяка минута е като век.
Правя опити да дойда при теб, но не идва при мен смърта.
Побърквам се така, единственото ми спасениe от този Ад е смърта!