Mar 2, 2008, 5:31 PM

Живота ми без теб

  Poetry » Love
955 0 1
Помниш ли как започна всичко?
Помниш ли какви глупаци бяхме?
Нощем как почти не спяхме.
Гледахме небесните звезди и живеехме в мечти.
Но всичко се промени.
Защо живота с нас се подигра?
Защо тогава тръгна, защо умря?
Липсваш ми ужасно много.
Замина, а дори не каза сбогом.
Сега теб те няма и в душата ми зее яма.
Мисля само за теб и за последния ни ден.
Сърцето ми е все още твое, не мога без теб, обич моя!
Толкова съм сама, без теб сега всяка минута е като век.
Правя опити да дойда при теб, но не идва при мен смърта.
Побърквам се така, единственото ми спасениe от този Ад е смърта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Щерката на Один All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...