2.03.2008 г., 17:31

Живота ми без теб

956 0 1
Помниш ли как започна всичко?
Помниш ли какви глупаци бяхме?
Нощем как почти не спяхме.
Гледахме небесните звезди и живеехме в мечти.
Но всичко се промени.
Защо живота с нас се подигра?
Защо тогава тръгна, защо умря?
Липсваш ми ужасно много.
Замина, а дори не каза сбогом.
Сега теб те няма и в душата ми зее яма.
Мисля само за теб и за последния ни ден.
Сърцето ми е все още твое, не мога без теб, обич моя!
Толкова съм сама, без теб сега всяка минута е като век.
Правя опити да дойда при теб, но не идва при мен смърта.
Побърквам се така, единственото ми спасениe от този Ад е смърта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Щерката на Один Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...