Живота оплете ти люлчица

25 нояб. 2010 г., 08:35

Поэзия

1050 0 28

Черна магия,огнени кръгове
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е,
гладен за твоята чиста душа.
От живота и мене проядена-
белотата ти внезапно потъмня.
Черна е, ..., черна е портата
пред портала на белия храм.
Непробиваем катинар залости я
с жива плет от мъка и кал, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Мъдрости от пепелта
***

Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...

Ещё произведения »