Живота оплете ти люлчица
1.1K
0
28
Черна магия,огнени кръгове
галят косите ти, чер е деня
потъмнял от тревоги и ядове-
остарял и безвкусен плода.
Гнила костилка, червеят гладен е,
гладен за твоята чиста душа.
От живота и мене проядена-
белотата ти внезапно потъмня.
Черна е, ..., черна е портата
пред портала на белия храм.
Непробиваем катинар залости я
с жива плет от мъка и кал,
че живота оплете ти люлчица,
но вятърът мелницата залюля
и от дървото клонът скърши се,
откъсна се и падна в пропастта.
© Николина Милева All rights reserved.
