25 nov 2010, 8:35

Живота оплете ти люлчица 

  Poesía
812 0 28

Черна магия,огнени кръгове

галят косите ти, чер е деня

потъмнял от тревоги и ядове-

остарял и безвкусен плода.

 

Гнила костилка, червеят гладен е,

гладен за твоята чиста душа.

От живота и мене проядена-

белотата ти внезапно потъмня.

 

Черна е, ..., черна е портата

пред портала на белия храм.

Непробиваем катинар залости я

с жива плет от мъка и кал,

 

че живота оплете ти люлчица,

но вятърът мелницата залюля

и от дървото клонът скърши се,

откъсна се и падна в пропастта.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??