25 nov 2010, 8:35

Живота оплете ти люлчица

  Poesía
1.2K 0 28

Черна магия,огнени кръгове

галят косите ти, чер е деня

потъмнял от тревоги и ядове-

остарял и безвкусен плода.

 

Гнила костилка, червеят гладен е,

гладен за твоята чиста душа.

От живота и мене проядена-

белотата ти внезапно потъмня.

 

Черна е, ..., черна е портата

пред портала на белия храм.

Непробиваем катинар залости я

с жива плет от мъка и кал,

 

че живота оплете ти люлчица,

но вятърът мелницата залюля

и от дървото клонът скърши се,

откъсна се и падна в пропастта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...