11 мая 2017 г., 09:25

Животът продължава

592 2 0

                  Свети падаща звезда,

                  къса нощната тъма.

                  Тръгва си една душа,

                  друга идва на света.

 

                  Облак черен вън пълзи,

                  дъжд се сипе на сълзи.

                  Във земята се стаи,

                  млади кълнове поѝ.

 

                  Обич нова се роди,

                  стара вече се прости.

                  Гаснат нечии очи,

                  други палят се сами.

 

                  Като приливна вълнà,

                  тъй отмина младостта.

                  Там под лятната дъга

                  тичат нашите деца.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...