11.05.2017 г., 9:25

Животът продължава

589 2 0

                  Свети падаща звезда,

                  къса нощната тъма.

                  Тръгва си една душа,

                  друга идва на света.

 

                  Облак черен вън пълзи,

                  дъжд се сипе на сълзи.

                  Във земята се стаи,

                  млади кълнове поѝ.

 

                  Обич нова се роди,

                  стара вече се прости.

                  Гаснат нечии очи,

                  други палят се сами.

 

                  Като приливна вълнà,

                  тъй отмина младостта.

                  Там под лятната дъга

                  тичат нашите деца.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...