26 апр. 2025 г., 02:18  

Животе, все едно дали ще ти хареса

353 0 2

Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.

 

Поне да пеех – ясно би било какви са,
сълзите в нотите. Отдавна онемях.
Гласа ми взе, животе, после ме ориса,
на тишина. Че птица съм бе моят грях.

 

Поне да лъжех – ясно би било къде са
любовите ми. Сенки с блед, неясен щрих.
Животе, все едно дали ще ти хареса,
последната любов аз в песента  си скрих.

 

 

https://youtu.be/908fqBm9Vhs?si=yaVRyPOQ1tU4WBtR

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...