Животе, все едно дали ще ти хареса
Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са,
сълзите в нотите. Отдавна онемях.
Гласа ми взе, животе, после ме ориса,
на тишина. Че птица съм бе моят грях.
Поне да лъжех – ясно би било къде са
любовите ми. Сенки с блед, неясен щрих.
Животе, все едно дали ще ти хареса,
последната любов аз в песента си скрих.
https://youtu.be/908fqBm9Vhs?si=yaVRyPOQ1tU4WBtR
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
