Животоспасяващо

Senni (Силвия)
162 1968

30 авг. 2008 г., 13:16

Поэзия » Любовная

660 0 2

Живея с теб... макар че теб те няма,

ти тялото напуснал си отдавна,

душата ти кристално огледало,

поглъща ме... рисува ме "идеална".

Живея с теб... във отброено време,

секундите препускат главоломно,

с минутите... се бият смело,

и часовете приютяват ни бездомно.

И всяка нощ... Луната тихо стене,

учудена оглежда се в очите,

усмихва ни се някак просълзена,

погалва ни... преражда ни душите.

От дните вече нищо не остана

и светлината знак е за отричане,

на приказката... тайничко мечтана

и в полунощ отново "се обичаме".

Във тъмнината искам да остана,

когато всички спят, а с теб сме будни,

платили сме за удоволствието с промяна,

сега и двамата... един на друг сме нужни.

perfectstranger (Димитър Станчев)

2008-09-02T12:02:59+03:00

Всъщност това е истинската поезия!!!Знаеш какво мисля!!!
velvet (Андреа Емилова)

2008-08-30T15:30:01+03:00

сега и двамата... един на друг сме нужни.
Каква нощ само се очаква да бъде, а?!