Живея с теб... макар че теб те няма,
ти тялото напуснал си отдавна,
душата ти кристално огледало,
поглъща ме... рисува ме "идеална".
Живея с теб... във отброено време,
секундите препускат главоломно,
с минутите... се бият смело,
и часовете приютяват ни бездомно.
И всяка нощ... Луната тихо стене,
учудена оглежда се в очите,
усмихва ни се някак просълзена,
погалва ни... преражда ни душите. ...