Aug 30, 2008, 1:16 PM

Животоспасяващо 

  Poetry » Love
543 0 2

ЖИВОТОСПАСЯВАЩО

Живея с теб... макар че теб те няма,

ти тялото напуснал си отдавна,

душата ти кристално огледало,

поглъща ме... рисува ме "идеална".

 

Живея с теб... във отброено време,

секундите препускат главоломно,

с минутите... се бият смело,

и часовете приютяват ни бездомно.

 

И всяка нощ... Луната тихо стене,

учудена оглежда се в очите,

усмихва ни се някак просълзена,

погалва ни... преражда ни душите.

 

От дните вече нищо не остана

и светлината знак е за отричане,

на приказката... тайничко мечтана

и в полунощ отново "се обичаме".

 

Във тъмнината искам да остана,

когато всички спят, а с теб сме будни,

платили сме за удоволствието с промяна,

сега и двамата... един на друг сме нужни.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??