4 дек. 2008 г., 14:58

Животът

931 0 1

Едно ново поколение

расте сред грях и престъпления.

И после с изумление

възкликват "Що за поведение!"

И на какво да се научим?

Хайде, кажете ми вие...

Какво възпитание да получим,

като днес всеки херо във вените бие?

И няма надежда, а само сълзи...

Никой няма цели, а ден за ден живее...

Уж към по-светло бъдеще вървим,

но не вървим, а по земята влачим се ние...

И кой да оправи тази държава,

като всеки за пари душата си продава...

И сърце в гърдите не остава,

а за слава и най-святото предава!

И в крайна сметка какво се получава -

не добро, а злото тепърва изгрява!

Но моето сърце бие още, някъде там,

аз няма толкова лесно да се предам.

И искам да кажа на всички - Вървете!

Не се предавайте, а се изправете

срещу тази болка и греховете.

Продължавайте да се борите,

нямате право да спрете.

Знам, че ви копаят гробовете,

но към добро се стремете!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диди Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докато има непримирими млади души като твоята няма да изгубим надежда!
    И май е време нашето поколение да поиска прошка от вашето: Простете ни за лошото наследство!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...