4.12.2008 г., 14:58

Животът

922 0 1

Едно ново поколение

расте сред грях и престъпления.

И после с изумление

възкликват "Що за поведение!"

И на какво да се научим?

Хайде, кажете ми вие...

Какво възпитание да получим,

като днес всеки херо във вените бие?

И няма надежда, а само сълзи...

Никой няма цели, а ден за ден живее...

Уж към по-светло бъдеще вървим,

но не вървим, а по земята влачим се ние...

И кой да оправи тази държава,

като всеки за пари душата си продава...

И сърце в гърдите не остава,

а за слава и най-святото предава!

И в крайна сметка какво се получава -

не добро, а злото тепърва изгрява!

Но моето сърце бие още, някъде там,

аз няма толкова лесно да се предам.

И искам да кажа на всички - Вървете!

Не се предавайте, а се изправете

срещу тази болка и греховете.

Продължавайте да се борите,

нямате право да спрете.

Знам, че ви копаят гробовете,

но към добро се стремете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Докато има непримирими млади души като твоята няма да изгубим надежда!
    И май е време нашето поколение да поиска прошка от вашето: Простете ни за лошото наследство!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...