Dec 4, 2008, 2:58 PM

Животът

  Poetry » Other
930 0 1

Едно ново поколение

расте сред грях и престъпления.

И после с изумление

възкликват "Що за поведение!"

И на какво да се научим?

Хайде, кажете ми вие...

Какво възпитание да получим,

като днес всеки херо във вените бие?

И няма надежда, а само сълзи...

Никой няма цели, а ден за ден живее...

Уж към по-светло бъдеще вървим,

но не вървим, а по земята влачим се ние...

И кой да оправи тази държава,

като всеки за пари душата си продава...

И сърце в гърдите не остава,

а за слава и най-святото предава!

И в крайна сметка какво се получава -

не добро, а злото тепърва изгрява!

Но моето сърце бие още, някъде там,

аз няма толкова лесно да се предам.

И искам да кажа на всички - Вървете!

Не се предавайте, а се изправете

срещу тази болка и греховете.

Продължавайте да се борите,

нямате право да спрете.

Знам, че ви копаят гробовете,

но към добро се стремете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докато има непримирими млади души като твоята няма да изгубим надежда!
    И май е време нашето поколение да поиска прошка от вашето: Простете ни за лошото наследство!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...