Животът… твърде много пъти ме разплака,
за да ме научи бавно на смирение.
Душата все така любов голяма чака –
да намери в нея своето спасение.
Открадна той мечти, любови и копнежи,
но не успя да вземе вярата в доброто.
Така остави ме със своите стремежи
да продължа напред, в косите със среброто.
Животът… не успя усмивката да скрие,
макар и да постави бръчки на лицето.
С годините сълзите смогна да изтрие,
но няма да му дам да състари сърцето. ...