Животът… твърде много пъти ме разплака,
за да ме научи бавно на смирение.
Душата все така любов голяма чака –
да намери в нея своето спасение.
Открадна той мечти, любови и копнежи,
но не успя да вземе вярата в доброто.
Така остави ме със своите стремежи
да продължа напред, в косите със среброто.
Животът… не успя усмивката да скрие,
макар и да постави бръчки на лицето.
С годините сълзите смогна да изтрие,
но няма да му дам да състари сърцето.
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
