Jan 25, 2017, 1:58 PM  

Животът... 

  Poetry
801 8 22

 

Животът… твърде много пъти ме разплака,

за да ме научи бавно на смирение.

Душата все така любов голяма чака –

да намери в нея своето спасение.

 

Открадна той мечти, любови и копнежи,

но не успя да вземе вярата в доброто.

Така остави ме със своите стремежи

да продължа напред, в косите със среброто.

 

Животът… не успя усмивката да скрие,

макар и да постави бръчки на лицето.

С годините сълзите смогна да изтрие,

но няма да му дам да състари сърцето.

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??