25.01.2017 г., 13:58 ч.  

Животът... 

  Поезия
803 8 22

 

Животът… твърде много пъти ме разплака,

за да ме научи бавно на смирение.

Душата все така любов голяма чака –

да намери в нея своето спасение.

 

Открадна той мечти, любови и копнежи,

но не успя да вземе вярата в доброто.

Така остави ме със своите стремежи

да продължа напред, в косите със среброто.

 

Животът… не успя усмивката да скрие,

макар и да постави бръчки на лицето.

С годините сълзите смогна да изтрие,

но няма да му дам да състари сърцето.

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??