Животът е грях
Призраци на отминала радост
бавно изцеждат живота от мен,
дух на изстрадала младост
плаче на самотата сива във плен.
Умът ми неистово търси, желае
сладкия звук на топлата нощ,
но сърцето ми младо тихо ридае
пред демона в мен, пред черната мощ.
Сила на скръб и нещастие тленно
обгръща ме в облак от гъста мъгла,
отнема привидно нещо най-ценно
със сълзи към него протягам ръка,
но друго намерих след тежка борба,
мъглата само ума ми обгръща
не демон, а ангел или светла душа
през земните мъки ме тихо прегръща
по път стръмен и дълъг, през страшни мечти
път на омраза отровна, болка и страх
към съзнание ново умът ми върви
и съзнавам аз бавно – животът е грях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Elizabeth Draxler Все права защищены
