Животът е грях
Призраци на отминала радост
бавно изцеждат живота от мен,
дух на изстрадала младост
плаче на самотата сива във плен.
Умът ми неистово търси, желае
сладкия звук на топлата нощ,
но сърцето ми младо тихо ридае
пред демона в мен, пред черната мощ.
Сила на скръб и нещастие тленно
обгръща ме в облак от гъста мъгла,
отнема привидно нещо най-ценно
със сълзи към него протягам ръка,
но друго намерих след тежка борба,
мъглата само ума ми обгръща
не демон, а ангел или светла душа
през земните мъки ме тихо прегръща
по път стръмен и дълъг, през страшни мечти
път на омраза отровна, болка и страх
към съзнание ново умът ми върви
и съзнавам аз бавно – животът е грях.
© Elizabeth Draxler All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това е вярно. Само авторът си знае какво мисли. Просто е моето мнение относно съдържанието.
-
Това е литература, не е задължително да рефлектира вярванията на автора. Дори така да е в този конкретен случай, няма как да разбере човек от тази поема напълно състоянието и светогледа ми и следователно да прави изводи за това как да живея по-добре.
-
Нито живота е грях, нито ние сме грешни! Просто хора с различни съдби и ценностна система. И колкото по бързо го разбереш по щастливо ще живееш.
-
Благодаря!
-
Много е хубаво! Браво, Елизабет!
-
Нееее.... Животът не е грях! Ние сме грешни!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
