Животът е отрова сладка

Животът е като цигара,

една отрова сладка.

Запалена с искра от обич,

пазим я с ръце от вятъра

и от съдбовните несгоди.

За някои превръща се в лула –

лъскава, извезана с резба

или простичко-опушена,

ала обичана, дори ако

те сполети в него тегоба.

Загасва или се разгаря,

надеждата поддържа огън.

Всичко край си има,

но без край остава споменът.

Животът е отрова сладка,

дори силно да горчи...