31.07.2009 г., 13:50

Животът е отрова сладка

646 0 0

 

Животът е като цигара,

една отрова сладка.

Запалена с искра от обич,

пазим я с ръце от вятъра

и от съдбовните несгоди.

 

За някои превръща се в лула –

лъскава, извезана с резба

или простичко-опушена,

ала обичана, дори ако

те сполети в него тегоба.

 

Загасва или се разгаря,

надеждата поддържа огън.

Всичко край си има,

но без край остава споменът.

 

Животът е отрова сладка,

дори силно да горчи...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...