Животът - едно събуждане
Сън било.
Разстилах с нозете пътеки -
не се завтекоха.
Рисувах с очите небето -
в него полепнаха.
Езикът ми думи разплиташе -
в думите се заплете.
И сърцето утихна,
и ръцете ми кротко полегнаха.
Сънят ме изгони.
Капка роса.
И няма да стигна потока.
Полъх.
И нямам посока.
Цвят -
от небето изтекъл.
Звук -
полетял в кладенеца на тишината.
Сън,
който никой не ще досънува.
Разстилах с нозете пътеки -
не се завтекоха.
Рисувах с очите небето -
в него полепнаха.
Езикът ми думи разплиташе -
в думите се заплете.
И сърцето утихна,
и ръцете ми кротко полегнаха.
Сънят ме изгони.
Капка роса.
И няма да стигна потока.
Полъх.
И нямам посока.
Цвят -
от небето изтекъл.
Звук -
полетял в кладенеца на тишината.
Сън,
който никой не ще досънува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
