rajsun (Райчо Русев)
551 1381
6.05.2009 г., 15:10 ч.

Животът - едно събуждане 

  Поезия
548 0 13
Сън било.
Разстилах с нозете пътеки -
не се завтекоха.
Рисувах с очите небето -
в него полепнаха.
Езикът ми думи разплиташе -
в думите се заплете.
И сърцето утихна,
и ръцете ми кротко полегнаха.

Сънят ме изгони.

Капка роса.
И няма да стигна потока.

Полъх.
И нямам посока.

Цвят -
от небето изтекъл.

Звук -
полетял в кладенеца на тишината.

Сън,
който никой не ще досънува.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, успя и да ме насълзиш, не от смях този път! Много си истински Рай!
  • Отново докосваш!
    Почитания, Райсън!
  • Ще го досънуваш, Райсън! С пожелание!
  • На всички - благодаря!!!
    Всеки да досънува съня си.
    Бъдете!
  • Много е вълнуващо!Поздравление!
  • Ако всички сънуваме един и същ сън нямаше да има любов
  • Невероятно усещане остава след прочитане на стиха ти! Поздрав!
  • Много загадъчно, Райсън!
  • Прекрасно!
  • Райчо, ти пиши, пък сън е бил...

    Четох тази сутрин Борис Христов. Всеки път ме оставя със сълзи в очите, без думи и малка, малка...

    "...защото за големия Поет е нужно място.
    Той трябва да си разпростре така ухото,
    че да дочува и последното трептене на живота.
    И стъпил бос в легена син на океана,
    да му е вечно под ръка небесната камбана.
    И лист като пустиня трабва, за да пише,
    докато търси истината и над думите въздиша -
    дано да види той следи от нейните копита
    или главата и на щраус в пясъка зарита...
    Ще трябва място и за неговото бяло цвете,
    което стиска в мъничката си ръка детето
    и като мравчица с разперени крилца почуква
    към неговия бъдещ гроб - по-тесен от обувка."

  • !!!
  • вълнуващо-красиво
  • Райсън...със сълзи в очите...
    винаги влизаш вълнуващо в душата с прекрасните си стихове.
Предложения
: ??:??