Животът функция е на клавишите
Дали защото много извървях.
Дали защото малко ми остана.
Но мислите ме връщат все назад
и чоплят незарасналите рани.
Разбудих бивши, спящи светове
с носталгия във ползата на „вчера”.
На ум сравнявах „някога” и „днес”
по брой на дните в бяло и във черно…
Аз искам да погаля животинка
и цветето, което посадих.
Не от екрана някоя картинка,
а нещо живо да превърна в стих.
Не искам телевизор да диктува
какво да купя и какво да ям.
Познатият ми свят не съществува
освен във книга, сън. Или пък там
където детството рисува по стените
на замъка издигнат от мечти.
С наивна вяра,че в света добрите
печелят всички битки и игри.
А времето тече. И бърза, бърза.
Опровергава детските мечти.
Стрелките на часовника завърза
И сякаш не напред – назад върви.
Бездушие и алчност. Безразличие
облечено във кожа на загриженост.
Дали говорим, плачем и обичаме –
животът функция е на клавишите…
.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
