2.02.2024 г., 2:27 ч.

Животът функция е на клавишите 

  Поезия » Философска
278 9 14

 

Дали защото много извървях.

Дали защото малко ми остана.

Но мислите ме връщат все назад

и чоплят незарасналите рани.

 

Разбудих бивши, спящи светове

с носталгия във ползата на „вчера”.

На ум сравнявах „някога” и „днес”

по брой на дните  в бяло и във черно…

 

Аз искам да погаля животинка

и цветето, което посадих.

Не от екрана някоя картинка,

а нещо живо да превърна в стих.

 

Не искам телевизор да диктува

какво да купя и какво да ям.

Познатият ми свят не съществува

освен във книга, сън. Или пък там

 

където детството рисува по стените

на замъка издигнат от мечти.

С наивна вяра,че в света добрите

печелят всички битки и игри.

 

А времето тече. И бърза, бърза.

Опровергава детските мечти.

Стрелките на часовника завърза

И сякаш не напред – назад върви.

 

Бездушие и алчност. Безразличие

облечено във кожа на загриженост.

Дали говорим, плачем и обичаме –

животът функция е на клавишите…

 

.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??