10 окт. 2021 г., 10:03

Животът като такъв 

  Поэзия
1038 3 14

 

Самотен остров сред морето…

Протяжно времето тече,

препъва се и тежко крета

и като спомен ме влече.

 

Неистово през зъби стискам

спасителната пъпна връв,

а пък животът без да иска

ме наранява чак до кръв.

 

Минават месеци, години,

минават хора и съдби,

а аз все чакам Той да мине

и да остане… може би!

 

Не е ли любовта заблуда,

носталгия, измамен плам,

внезапна буря или лудост

и страх да не останеш сам!

 

Но как мечтаеш да се случи,

към нея вечно търсиш брод -

Кралицата на бала скучен,

наречен с името живот!

© Елка Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Таня! Желая успех и на теб!
  • Хубав стих!
  • Благодаря за хубавия коментар, Марко! Успех и на теб!
  • Много красива творба !
    Поздрави !
  • Скъпи приятели, Паленка, Юри и Руми, благодаря за хубавите коментари! Радвам се да ви видя при мен!
  • Описала си го по възможно най-добрият начин /Животът/,
    без излишни фрази и сладникави определения! Поздравявам те, Ели!
  • Ели!!! Хубаво е!
  • Много е хубаво!
  • Благодаря ви приятели, Роси, Щураче и Младене!
  • Едно толкова цялостно и майсторски изпипано стихотворение, фокусиращо в себе си сякаш по Хамлетовски въпроса за стойноста и необходимостта от любовта "на бала скучен, наречен с името живот!" Поздравявам Ви, Елка! Отива директно в Любими.
  • Присядам на една житейска маса
    и изведнъж Животът ми поднася
    такъв шамар, че чу се "пляяс"!
    Поглеждам го, ми той бил аз
  • Много хубав ритъм и сравнения! Поздравления!
  • Благодаря ти, Миночка!
  • Много копнежно и мило, финалът ме плени! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??