Животът като такъв
Самотен остров сред морето…
Протяжно времето тече,
препъва се и тежко крета
и като спомен ме влече.
Неистово през зъби стискам
спасителната пъпна връв,
а пък животът без да иска
ме наранява чак до кръв.
Минават месеци, години,
минават хора и съдби,
а аз все чакам Той да мине
и да остане… може би!
Не е ли любовта заблуда,
носталгия, измамен плам,
внезапна буря или лудост
и страх да не останеш сам!
Но как мечтаеш да се случи,
към нея вечно търсиш брод -
Кралицата на бала скучен,
наречен с името живот!
© Елка Тодорова All rights reserved.
