Животът ми
Често в живота си падах.
Жулих колене,
ръка от рамото вадих,
тупках от стреме...
Даже себе си не обичах,
а търсех любов,
бури страховити привличах,
с вечния си зов...
Но ето, че след поредното падане
светна във мене!
Нямаш никакво право на предаване,
ще го превземеш
този Живот,
да се обичаш,
не е хомот
и ще привличаш
Любов и още Любов...
Стратегия промених,
гледах с поглед чисто нов
и себе си победих!
Сега се радвам на всеки миг
живот, споделен, желан, любим,
описах го в този свой стих,
на всички вас го посветих!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Данова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
