Oct 8, 2023, 9:17 PM

Животът ми

  Poetry
758 1 0

Често в живота си падах. 
Жулих колене,
ръка от рамото вадих, 
тупках от стреме... 

Даже себе си не обичах, 
а търсех любов, 
бури страховити привличах, 
с вечния си зов... 

Но ето, че след поредното падане
светна във мене! 
Нямаш никакво право на предаване,
ще го превземеш

този Живот, 
да се обичаш, 
не е хомот 
и ще привличаш

Любов и още Любов...
Стратегия промених, 
гледах с поглед чисто нов 
и себе си победих! 

Сега се радвам на всеки миг
живот, споделен, желан, любим, 
описах го в този свой стих, 
на всички вас го посветих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Данова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....