8 oct 2023, 21:17

Животът ми

  Poesía
766 1 0

Често в живота си падах. 
Жулих колене,
ръка от рамото вадих, 
тупках от стреме... 

Даже себе си не обичах, 
а търсех любов, 
бури страховити привличах, 
с вечния си зов... 

Но ето, че след поредното падане
светна във мене! 
Нямаш никакво право на предаване,
ще го превземеш

този Живот, 
да се обичаш, 
не е хомот 
и ще привличаш

Любов и още Любов...
Стратегия промених, 
гледах с поглед чисто нов 
и себе си победих! 

Сега се радвам на всеки миг
живот, споделен, желан, любим, 
описах го в този свой стих, 
на всички вас го посветих!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Данова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...