Често в живота си падах. 
Жулих колене,
ръка от рамото вадих, 
тупках от стреме... 

Даже себе си не обичах, 
а търсех любов, 
бури страховити привличах, 
с вечния си зов... 

Но ето, че след поредното падане
светна във мене! 
Нямаш никакво право на предаване,
ще го превземеш

този Живот, 
да се обичаш, 
не е хомот 
и ще привличаш

Любов и още Любов...
Стратегия промених, 
гледах с поглед чисто нов 
и себе си победих! 

Сега се радвам на всеки миг
живот, споделен, желан, любим, 
описах го в този свой стих, 
на всички вас го посветих!