8.10.2023 г., 21:17

Животът ми

763 1 0

Често в живота си падах. 
Жулих колене,
ръка от рамото вадих, 
тупках от стреме... 

Даже себе си не обичах, 
а търсех любов, 
бури страховити привличах, 
с вечния си зов... 

Но ето, че след поредното падане
светна във мене! 
Нямаш никакво право на предаване,
ще го превземеш

този Живот, 
да се обичаш, 
не е хомот 
и ще привличаш

Любов и още Любов...
Стратегия промених, 
гледах с поглед чисто нов 
и себе си победих! 

Сега се радвам на всеки миг
живот, споделен, желан, любим, 
описах го в този свой стих, 
на всички вас го посветих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...