6 дек. 2008 г., 03:07
Дишам "под наем".
Някакси по навик...
Вземам си поука,
но не спирам да греша...
Обичам от душа,
но ме е страх да се отдам.
Любя с пламенно сърце,
но моето момче не е до мен.
Говоря, първо мисля,
но все не ме разбират...
Страдам истински,
като човек... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация