Животът ми човешки е, нали?
Дишам "под наем".
Някакси по навик...
Вземам си поука,
но не спирам да греша...
Обичам от душа,
но ме е страх да се отдам.
Любя с пламенно сърце,
но моето момче не е до мен.
Говоря, първо мисля,
но все не ме разбират...
Страдам истински,
като човек...
В ями попадам,
но понякога политам...
Животът ми човешки е, нали?
27.11.2008 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
Мисля си като чета поезията ти, че сме в доста близки състояния,прикрасни са стихчетата ти, макар и тъжни,но... както казват,нали това е живота...
