Дишам "под наем".
Някакси по навик...
Вземам си поука,
но не спирам да греша...
Обичам от душа,
но ме е страх да се отдам.
Любя с пламенно сърце,
но моето момче не е до мен.
Говоря, първо мисля,
но все не ме разбират...
Страдам истински,
като човек...
В ями попадам,
но понякога политам...
Животът ми човешки е, нали?
27.11.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Мисля си като чета поезията ти, че сме в доста близки състояния,прикрасни са стихчетата ти, макар и тъжни,но... както казват,нали това е живота...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
