Дишам "под наем".
Някакси по навик...
Вземам си поука,
но не спирам да греша...
Обичам от душа,
но ме е страх да се отдам.
Любя с пламенно сърце,
но моето момче не е до мен.
Говоря, първо мисля,
но все не ме разбират...
Страдам истински,
като човек...
В ями попадам,
но понякога политам...
Животът ми човешки е, нали?
27.11.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Мисля си като чета поезията ти, че сме в доста близки състояния,прикрасни са стихчетата ти, макар и тъжни,но... както казват,нали това е живота...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
