Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
27 янв. 2007 г., 13:07

Животът ми не е печал във рамка... 

  Поэзия
577 0 16

Не сто, а хиляди са песните,
които бих изпяла, не думите,
а силата отвътре прави ме поет.
За мен животът не е дълбока яма,
а океан, обширен светъл мироглед.
 
Не сълзите изграждат болката,
изтичащи  по улеите на сърцето,
а болката излива ги в порой.
Прокапалите бисери на времето,
са там...под стъпките безброй.


На мен не са ми нужни пистите,
трамплинът ми е във зениците,
и аз летя в най-синьото небе.
Във мен е устремът на птиците,
горивото - немирно, търсещо сърце.


Животът ми, не е печал във рамка,
дори със всичката във нея болка,
живея го, така, доколкото умея.
Дори да съм най-малката чертичка,
усмихвам се, и с глас се смея.
 

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??