Животът ми не е печал във рамка...
Не сто, а хиляди са песните,
които бих изпяла, не думите,
а силата отвътре прави ме поет.
За мен животът не е дълбока яма,
а океан, обширен светъл мироглед.
Не сълзите изграждат болката,
изтичащи по улеите на сърцето,
а болката излива ги в порой.
Прокапалите бисери на времето,
са там...под стъпките безброй.
На мен не са ми нужни пистите,
трамплинът ми е във зениците,
и аз летя в най-синьото небе.
Във мен е устремът на птиците,
горивото - немирно, търсещо сърце.
Животът ми, не е печал във рамка,
дори със всичката във нея болка,
живея го, така, доколкото умея.
Дори да съм най-малката чертичка,
усмихвам се, и с глас се смея.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
