Не сто, а хиляди са песните,
които бих изпяла, не думите,
а силата отвътре прави ме поет.
За мен животът не е дълбока яма,
а океан, обширен светъл мироглед.
Не сълзите изграждат болката,
изтичащи по улеите на сърцето,
а болката излива ги в порой.
Прокапалите бисери на времето,
са там...под стъпките безброй.
На мен не са ми нужни пистите,
трамплинът ми е във зениците, ...