Животът, ми прилича на врата...
Животът, ми прилича на врата,
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.
От бравата, разпятието мое,
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...
Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце петно личи,
което загрозява я изцяло.
По прага са разсипани стъкла,
готови всеки миг да ме порежат.
Кръвта ми, да прилича на следа,
която все до мен да те отвежда.
От всякъде животът е врата.
Все нещо зад гърба за кратко крие.
Блести по нея моята мечта,
от блясъка не се плашете вие...
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.
От бравата, разпятието мое,
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...
Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце петно личи,
което загрозява я изцяло.
По прага са разсипани стъкла,
готови всеки миг да ме порежат.
Кръвта ми, да прилича на следа,
която все до мен да те отвежда.
От всякъде животът е врата.
Все нещо зад гърба за кратко крие.
Блести по нея моята мечта,
от блясъка не се плашете вие...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
