valiordanov (Валентин Йорданов)
1801 1467
2 дек. 2008 г., 11:54

Животът, ми прилича на врата... 

  Поэзия » Другая
889 0 4
Животът, ми прилича на врата,
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.

От бравата, разпятието мое,
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...

Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце петно личи,
което загрозява я изцяло.

По прага са разсипани стъкла,
готови всеки миг да ме порежат.
Кръвта ми, да прилича на следа,
която все до мен да те отвежда.

От всякъде животът е врата.
Все нещо зад гърба за кратко крие.
Блести по нея моята мечта,
от блясъка не се плашете вие...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??