Dec 2, 2008, 11:54 AM
Животът, ми прилича на врата...
Животът, ми прилича на врата,
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.
От бравата, разпятието мое,
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...
Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце петно личи,
което загрозява я изцяло.
По прага са разсипани стъкла,
готови всеки миг да ме порежат.
Кръвта ми, да прилича на следа,
която все до мен да те отвежда.
От всякъде животът е врата.
Все нещо зад гърба за кратко крие.
Блести по нея моята мечта,
от блясъка не се плашете вие...
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.
От бравата, разпятието мое,
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...
Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце петно личи,
което загрозява я изцяло.
По прага са разсипани стъкла,
готови всеки миг да ме порежат.
Кръвта ми, да прилича на следа,
която все до мен да те отвежда.
От всякъде животът е врата.
Все нещо зад гърба за кратко крие.
Блести по нея моята мечта,
от блясъка не се плашете вие...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно!
-
понякога...изглежда точно така...
-
"Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце петно личи,
което загрозява я изцяло."
Много ми хареса, защото има много истина в този образ
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
от блясъка не се плашете вие..."
Поздравления!