Животът, ми прилича на врата,
която сам не мога да отворя.
От пантите, ръждясала душа,
скрибуцайки, тя сякаш с мене спори.
От бравата, разпятието мое,
ключът завърта смисъла към нещо...
Самотни са заключените спомени,
размесени от истинност и грешност...
Вратата ми е с няколко бои,
изпъстрена от черно и от бяло...
От мръсните ръце петно личи,
което загрозява я изцяло. ...