14 февр. 2012 г., 10:18

Животът ми - път през гората

832 0 0

Животът ми - път през гората

Животът ми - път през гората.
Вейки ме шибат до болка в лицето.
Някъде пътят препречват ми клони дебели,
Понякога паяжини се вплитата в косата.

Вървя по пътека неравна, спуска се, после се качва.
До тук, прокарана от други, но трънлива, опасна.
Стига до някое място и свършва, после сам си я правя,
А тя става все по широка, все по прекрасна.

По пътя ми ями, камъни остри.
Зверовете излизат от всички посоки.
Падам, ставам, после без страх продължавам.
оставям ги кротки и плахи, залък хляб с ръка им подавам.

Пътеката свършва, свършва гората.
Доволен оставам, че просеки правех.
Друг някой след мене, тоз път да поеме,
Където последните тръни премахвах.

Натам е зелена и равна поляна.
С цветя разцъфтяли, от слънце обляна.
Пеперуди танцуват над тях без умора,
Чист въздух поемам, не търся опора.

Зад мен е гората...
Някъде там оставих зверове, вече кротки.
За да минат след мене децата,
без страх от шибащи вейки, от зъби и нокти.
 
 05.02.2012г.               В. Ванков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Ванков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...