Животът ми - път през гората

Животът ми - път през гората.
Вейки ме шибат до болка в лицето.
Някъде пътят препречват ми клони дебели,
Понякога паяжини се вплитата в косата.

Вървя по пътека неравна, спуска се, после се качва.
До тук, прокарана от други, но трънлива, опасна.
Стига до някое място и свършва, после сам си я правя,
А тя става все по широка, все по прекрасна.

По пътя ми ями, камъни остри.
Зверовете излизат от всички посоки.
Падам, ставам, после без страх продължавам.
оставям ги кротки и плахи, залък хляб с ръка им подавам.

Пътеката свършва, свършва гората.
Доволен оставам, че просеки правех.
Друг някой след мене, тоз път да поеме,
Където последните тръни премахвах.

Натам е зелена и равна поляна.
С цветя разцъфтяли, от слънце обляна.
Пеперуди танцуват над тях без умора,
Чист въздух поемам, не търся опора.

Зад мен е гората...
Някъде там оставих зверове, вече кротки.
За да минат след мене децата,
без страх от шибащи вейки, от зъби и нокти.
 
 05.02.2012г.               В. Ванков