11 мая 2008 г., 16:24

Животът не струва нищо... но и нищо не струва колкото живота...

2K 0 4

Живеем в ада и в ада ще умрем...

Мечтаем за рая, рай няма да видим...

Мразим лъжата, но всички лъжем...

Обичаме истината, но кой ни я казва...

Харесваме доброто, в малко хора е то...

Не харесваме злото, но всеки има задни мисли...

Някои се страхуват от високо, други от змии, а трети да бъдат сами...

Съдбата е решила едни да бъдат щастливи, други сами...

Всички търсят грешките в другите и никой в себе си... а именно там е отговорът...

И... все пак Животът не струва нищо... но и нищо не струва колкото Живота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прочети коментарите на ananke (Радослав Смилков)и Ивана59 (Иванка Гичева).... е това и аз ще ти кажа.
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Харесаха ми мислите ти-като сентенции са...Поздрави!
  • Може и да не е точно стих! Жанровото определение е доста мъгляво...
    Но, но... е добро! Определено!
    Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...