May 11, 2008, 4:24 PM

Животът не струва нищо... но и нищо не струва колкото живота...

  Poetry » Other
2K 0 4

Живеем в ада и в ада ще умрем...

Мечтаем за рая, рай няма да видим...

Мразим лъжата, но всички лъжем...

Обичаме истината, но кой ни я казва...

Харесваме доброто, в малко хора е то...

Не харесваме злото, но всеки има задни мисли...

Някои се страхуват от високо, други от змии, а трети да бъдат сами...

Съдбата е решила едни да бъдат щастливи, други сами...

Всички търсят грешките в другите и никой в себе си... а именно там е отговорът...

И... все пак Животът не струва нищо... но и нищо не струва колкото Живота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прочети коментарите на ananke (Радослав Смилков)и Ивана59 (Иванка Гичева).... е това и аз ще ти кажа.
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Харесаха ми мислите ти-като сентенции са...Поздрави!
  • Може и да не е точно стих! Жанровото определение е доста мъгляво...
    Но, но... е добро! Определено!
    Поздрави!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...